Нанотуризмът ли е бъдещето на устойчивото пътуване?

Авторитетното британско издание THE INDEPENDENT излезе със статия за нанотуризма - малък, локален, ориентиран към мястото. Това е една нова концепция, очакванията към която са да се пребори със свръхтуризма или усещането за пренаселеност от туристи.
Преди да започнем да се борим с пандемията знаехме, че глобалният туризъм причинява 8% от световните емисии на парникови газове. Знаехме също, че заедно със свръхтуризма и промените в климата, буквално потапяме Венеция и изпиваме прясната вода от Санторини.
Ако трябва да сме честни знаехме, че с пътуването си в Амстердам, Мадрид или Берлин през уикенда, като резервираме нощувка чрез платформата Airbnb, вземем „бирен велосипед“ за обиколка и повърнем в обществения транспорт, без да научим нито дума от местния език, не са особено достойни занимания.
Терминът турист все по-често се използва с отрицателно значение, като се внушава, че това е човек с повърхностен интерес към културата и заобикалящата среда. Никой вече не иска да бъде турист, а предпочита да бъде пътешественик, пътник, гост. Това смятат архитектите от Любляна –Алжоша Деклева и Тина Грегорич, които измислиха термина „нанотуризъм ”през 2014 г.
Определението, което те дават е „общ термин, представляващ градивна критика към сегашните екологични, социални и икономически недостатъци на масовия туризъм, като нов вид алтернатива на местно ниво, ориентирана отдолу нагоре ”.
След въвеждането на тази нова концепция, различни специалисти по архитектура и дизайн започнаха да организират курсове по нанотуризъм и гостуващо училище, с цел създаване на малки, специфични за мястото проекти. Един от създателите на тези проекти е Якоб Травник, който смята, че нанотуризмът е съществувал и преди да получи това определение. Представя го като нов начин да се представят някои съществуващи дейности по-видими и интересни, за да станат предмет на обсъждания и дискусии.
Представката нано, част от тази нова концепция, идва от гръцката дума за джудже и се използва от науката, за да обозначи микроскопична мярка. Травник смята, че: „Нанотуристът изследва незабелязаните досега аспекти на местата, които посещаваме, и ги прави видими или по-разбираеми.“
Нанотуристът става част от местната общност, за него дестинацията не е просто място за почивка. Пример за това може да бъде агротуризмът. Агротуристите участват в прибирането на реколтата като работници, докато фермерите обменят с тях опит и научават новости, които могат да им бъдат полезни в бизнеса. Други проекти за борба със свръхтуризма предлагат малко познати маршрути за достигане до руините на инките в Куско, Перу, работа с местните жители за изучаване на традиционните методи за производство на сол и намиране на нови иновативни начини за производство на това „бяло злато“ в Хонолулу, Хавай.
Според Травник „най–важната особеност, характеризираща нанотуризма, е контактът между посетителите и местните, което се различава от обикновеното опознаване и консумация, свързани с модела за масов туризъм.“
Не е необходимо да пътувате на голямо разстояние, за да постигнете този контакт. За да се определите като нанотурист, бихте могли да привлечете хората от вашата улица, квартал или град, и да им представите обкръжаващата ги среда като нова среда за пътуване. В Лондон, например, има различни проекти, в духа на нанотуризма. Историята на английската столица може да бъде разказана чрез архитектурата на обществените сгради, проследяване на инфраструктурните проекти в развитието на кварталите, парковете и дори кръчмите. Ето защо, проектът „Отворен град“ е домакин на дискусии, събития, пешеходни и велосипедни обиколки, които обучават гражданите (и посетителите) за градско планиране и дизайн. Годишният архитектурен фестивал „Отворен град“ насърчава участниците да осъзнаят взаимовръзката между почивката и пътуването.
„Уикенд на отворените врати“ е също вид събитие, което може да промени нашите възприятия като индивиди, да ни свърже с хора, с които обикновено не се срещаме, да промени състава на нашата общност за определен период и да ни пренесе в среда на празничност, костюми и специална храна. Така се избягва традиционния модел, на пътувания в чужбина, които причиняват увеличаване въглеродните емисии.
Събитията към проекта „Отворен град“ включват обучения, които запазват натрупания опит на пътуващите и ги ангажират с процесите в града, като ги учат да бъдат част от него.
Друг един проект, „Всеки един ден”, се практикува в лондонски квартал, като свързващ местните жители с цел да обменят опит, да обединяват ресурси и да реализират съвместни инициативи. Това е отворена платформа, позволяваща на всеки да участва, организирана отдолу нагоре, на местно ниво, за жителите на квартала.
Като пример за България може да дадем инициативите „Имот под наем без наем” и „Резиденция Баба”. Тяхната цел е развитието на селските региони, където живеят предимно възрастни хора. Идеята на тези проекти е създаване на мрежа от контакти, която да свързва възрастните хора от обезлюдяващи се села в цялата страна с градски хора, за да търсят заедно решения на предизвикателствата в българското село. Така всеки, който желае, може да отиде на село за определен период от време в къща под наем, без да плаща наем, а да помага в работата на своите домакини.
Междувременно, Дейвид Пърл основава в Лондон инициативата „Житейски опит“ с намерение да внесе осъзнатост в ежедневието и общността. При тази инициатива местни доброволци организират разходки по улиците в Лондон, като подканват участниците да приспособят сетивата си към заобикалящия ги свят, задавайки им конкретен въпрос за живота. След това, участниците прекарват един час в скитане по улиците, разсъждавайки върху този въпрос и накрая споделят идеи, които са им хрумнали с групата. Така, вместо да летите към далечни дестинации по света в търсене на уединено място, можете да се намерите познанието, което е навсякъде. Пърл нарича това осъзнат градски туризъм.
„Нанотуристът изследва незабелязаните досега аспекти на местата, които посещаваме, и ги прави видими и по-разбираеми“.
Възможно е да мине известно време, преди да можем да проучим потенциала на нанотуризма. Но дотогава можем да усъвършенстваме уменията си на социално отговорни туристи точно тук, на мястото на което се намираме сега, да намерим възможностите пред себе си за смислени и интересни преживявания там, където се намираме, и да погледнем по различен начин на познатото.
Е-ТУРС насърчава и подкрепя развитието на устойчив туризъм и в частност на нанотуризма. Нашите програми са насочени предимно към опознаване на културно-историческото наследство и природните забележителности в България и различни дестинации в Европа и света. Можете да разгледате екскурзиите ни ТУК.